bg-zlato-vizitka

Злато в природата

Злато - речно злато

   Златото винаги е било ценно, във вид на златни монети или златни бижута и символ на просперитет. Не мислете, че количеството на златото в света е малко. Златото се намира навсякъде из света, но в малки количества.            
   По-концентрирани участъци  от съдържание на злато са обикновенно в реките, където имаме естествен промивен процес.
В "bg-zlato" сайта ще разберете какви са признаците за наличие на злато, как да го намерим, с какъв инструмент да го добием и оползотворим.

Златни снимки от Странджа

Тайните на златотърсачите

Окт 10 2012

Скъпоценни камъни




Скъпоценните камъни, можем да ги определим, като рядко природно минерално образувание с необичайна красота с голяма твърдост. 
В природата са известни
повече от четири хиляди минерала, но не всички се смятат за скъпоценни. 
Най- важното качество на камъните се счита тяхната красота: техният цвят, блясък, редките оптически ефекти.  
         В бижутерията ги използват много често заради техните свойства като: твърдост, устойчивост и издръжливост. 

Руският учен А. Е. Ферсман квалифицира скъпоценните камъни на две групи: 
скъпоценни и полускъпоценни камъни.
 
Към първата група спадат минерали с висока твърдост и устойчивост на хим. въздействие.
 
Към втората група спадат минерали и скали.
 
Има и трета група, както казахме – тези с органогенен произход.
 
Всяка група има класове.
 
       Първа група:
       1 клас - диамант, рубин, благороден шпинел, александрит, евклаз
 
       2 клас - топаз, аквамарин, берил, алмандин, демантоид, червен турмалин, жадеит, уваровит, аметист, опал, циркон, топаз
 
       3 клас има 4 групи:
А - гранат, епидот, тюркоаз, турмалин, кордиерит, кианит, варисцит
 
Б-кварц, кристал, аметист, фалцедон, празем, хелиотроп, хризопраз, сардер, полуопал
 
В-слънчев камък, лунен камък, нефелин, содалит, лабрадор, титанит, бенитоид, андалузит, пренит, обсидиан, андалузит, диопсид, скаполит, томсонит
 
Г-хематит, кварц, пирит
 

  Втора група: 
       1 клас - нефрит, амазонит, лазорит, кварцит, малахит, везувиан, яспис, писмен, гранит, авантюрин 
       2 клас - серпентинит, лепидолит, обсидиан, мраморен оникс, флуорит, графит, смитсонит, стеатит, цоизит 
       3 клас - гипс и декоративни материали (брекчи, кварцити и други) 
       Трета група: перли, кехлибар, корали и гагати – органогенни скъпоценни камъни. 
       Всички тези минерали са безцветни или с красиво оцветяване, прозрачни или полупрозрачни, поддават се на обработка и се използват за изработка на различни 
бижута и декоративни изделия.

Диаманти *Перли *Рубини *Сапфири *Аквамарин *Александрит *Елмаз 
Берил 
*Нефрит *Алмандин *Опал *Тюркоаз *Опушен кварц *Корунд 
Апатит 
*Цитрин *Танзанит *Аметрин *Морганит *Родолит 
Хризолит 
*Демантоид *Уваровит

 

 

Полускъпоценни камъни

   

    Към втората група на камъните спадат полускъпоценните камъни. Те са: 
    - 1 група –кървав хематит, янтар, планински кристал, нефрит, лапис лазули, малахит, авантюрин-кварц, авантюрин-фелдспар (слънчев камък) и др. 
    - 2 група-ахат, цветен халцедон, хелиотроп, розов кварц, обикновен опал, лабрадорит и др. 
   
- има и трета група това са изкуствени камъни, които се ползват в сроителството и декорацията. 
Те са: гранит, мраморен оникс, селенит, флуорит, цветен мрамор и др. 
    Граница между отделните групи и класове не може да се постави. 
В зависимост от интереса към камъкът, той може да се издигне или спадне в йерархията на минералния свят. 
Може да се получи така, че камъни от първи клас на скъпоценните камъни, отличаващи се с некрасива окраска или дефект, да се оценят по-ниско от минерали отнасящи се към втори клас и обратно. 
    Сега ще представим някои пояснителни бележки за свойствата на минералите:
    - твърдост - свойство на минералите да се съпротивляват на деформация или разрушение на повърхностния слой. 
За скъпоценни камъни с твърдост по-малко от Мос се приема, че са неустойчиви и се матират. 
Скалата на Мос е десетична и най-голяма твърдост притежава диамантът - 10, а с най-малка е талкът - 1. 
    - цепителност - свойство на минералите да се цепят по определени кристалографски посоки. 
Някои от камъните с неясна цепителност и имат ЛОМ, който е с различен характер - мидест, кухест, зърнест, неравен и др. 
    - плътност - състоянието на масата на веществото към обема който заема, или когато веществото е в естествено състояние. 
Скъпоценните и полускъпоценните камъни могат да са леки, нормални и тежки. 
    - цвят - зависи от химичния състав на минерала, от кристализацията му и от примесите на други елементи. 
Камъкът, който пропуска всички дължини на вълните от оптическия диапазон, изглежда безцветен. 
Ако поглъща цялата светлина е черен, при частично поглъщане е млечнобял или сив, а ако абсорбира само определена дължина, той взима цвета само от наслагването на останалите не абсорбирани вълни. 
Например хроматофорите, оцветяването им се дължи на дефекти в кристалната решетка и възникват радиационни ефекти, под въздействието на радиоактивно излъчване, предизвикващо селективно поглъщане на светлината. 
Цветът на камъните е различен при дневна и изкуствена светлина поради разлика в спектрите им. 
    - блясък - възниква при отразяването от повърхността на камъка на част от падналата светлина.

Кварц *Луненкамък *Турмалин *Хематит *Аметист *Гранат *Изумруд 

Топаз *Шпинел *Кехлибар *Малахит *Оникс *Халцедон *Циркон 

ЛаписЛазули *Амазонит *ЧеренЯнтар *Обсидиан *Яспис *Сердолик *Жадеит 
Kотешко око 
*Oливин *Чароит *Калцит *Планински кристал 

Тигрово око *Хризопраз *Змиевиден камък 
Иолит 
*Корал *Флуорит *Родонит *Арагонит *Кахолонг *Кунцит *Пирит 

Епидот *Магнезит *Лабрадорит 
Лепидолит 
*Авантюрин *Кремък *Селенит *Соколовооко *Тектит *Мрамор 

 

 

А

 

 

АВАНТЮРИН

  


 

 

Цвят: светлозелен, кафявожълт до червен със златисти отблясъци от слюдени и хематитови частици
Химически състав: силициев двуокис с различни вклю¬чения
Твърдост: 7
Облик: кристализира в тригоналната система, образува плътни дребнозърнести маси.
Подобни минерали: зелен яспис
Находища: Бразилия, Русия - У р а л и Сибир, Индия и др.
Търговски вид: като заоблени топчета, висулки, пира¬мидки и др., необработен - за поставяне в стая, полиран - за налагане върху част от тялото или за масаж

 

 

 

АЗУРИТ, ЛАПИС ЛАЗУЛИ, ЛАЗУРИТ




Цвят: от небесносин до тъмносин, на места просветляващ; стъклен блясък
Облик: добре оформени кристалчета в сталактитовидни и радиалнолъчести агрегати, крехка структура
Химически състав: меден карбонат
Твърдос т: 3,5 до 4
Находища: в България - Бургаско, Панагюрско, Западна Стара планина; САЩ, Ге рм а н и я , Мароко и др.
Търговски вид: необработен, много рядко се среща ка-то украшение
Подобни минерали: трудно може да се сбърка с друг; принадлежи към групата на малахита, но той е зелен.

 

 

 

 

 

Аквамарин

   


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аквамарин идва от лат.”aqva marina” - морска вода. Този минерал е прозрачен или полупрозрачен, син, зелено син цвят, разновидност на берила. 
Обработвали са го топлинно, за да се премахнат жълтите оттенъци и да се получи чист син цвят. Колкото е по наситен цвета толкова повече се оскъпява. 
Находищата му са: най-качествени камъни има в Бразилия, а други са открити и в Русия, Пакистан, Индия и Нигерия. Твърдостта му е 7,5 – 8. 
Понякога се срещат във вид на кристална маса от 2-3 кг. (рядко стига до 10 кг.) 
Аквамарина е с високо качество и след обработка винаги получава съвършена прозрачност,а и няма никакви дефекти. 
Цветът си  е получил от наличието на йони-желязо в състава си. 
Използвали са го да украсяват царските корони, а също и за лещи на очила. 
На слънчева светлина постепенно избледнява почти до безцветно, а при изкуствена светлина става по-ярък. Не е лесно да различим аквамарина от синия топаз и кварц. 
Аквамарин можем да получим и от нагряването на зелен берил с температура до 400 – 500 гр. С, и е много трудно да ги различим. 
Големите парчета са ги използвали за направата на резби. 

 

 

 

АЛЕКСАНДРИТ
 

                 На дневна светлина                                   На нощна светлина / изкуствена /

 

 

 

Александрита е изменяща си цвета разновидност на хризоберила BeAL2O4. 

ТВЪРДОСТ: 8,5
ЦВЯТ:Етественият александрит е пурпурночервен като на дневни светлина става зелен, а синтетичния син. Цветът му е от тъмно синьо до изумрудено зелено. При дневна светлина до наситено червено, а при изкуствена светлина до пурпурно червено. 

Плътността му е 3,71 - 3,75 гр. куб. см.

НАХОДИЩА: Най-качествения етествен александрит се добива в Урал (Русия).

ОПИСАНИЕ: Този кристал е много рядка и ценна разновидност на хризоберила; той притежава необикновената способност на променя цвета си според светлината, с която е осветен. През деня е изумруденозелен, но на изкуствено осветление става малиновочервен, бледоморав иличервено-кафяв – като истински хамелеон.
Естественият александрит понякога може да достигне цена от 45 000 лева за съвсем малко парче, ако изобщо намерите откъде да го купите. Разновидността , наречена „котешко око”, е дори още по-скъпа и рядка. Това е най-скъпоценният от всички скъпоценни камъни, които променят цвета си. Все още има съвсем ограничени находища в Русия, Бразилия и Шри Ланка.

 

 

 

 

Алмандин



   

 

Алмандина е най-разпространената и твърда разновидност на граната, на цвят е червен или червено виолетово. Той има и други цветове като вишнев, малинов и даже червеникав с тъмен оттенък. Интензивността на оттенъка зависи от количеството желязо в съединението му. Черните са по-рядко срещани. Името на минерала идва от местността Алабанда където тези камъни се шлифоват от древни времена. То се отнася не само за формата на кристала, но и цвета който напомня на узрял нар. Твърдостта на кристала е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 3,8 — 4,3 грама в куб. см. Формулата му е Fe3Al2[SiO4]3. Степента на прозрачност: прозрачен. Находища на алмандина са в Индия, Монголия, Мадагаскар и Финландия. Размерите на кристала, за бижутерите които работят с тях са не повече от 5—6 мм. В зависимост от къде ги добиват и обработват алмандина го наричат «цейлонски», «американски», или «сибирски». Използват различни методи на обработка при този камък, като най разпространената форма след обработка е във вид табла който подсилва прозрачността на камъка. На световният пазар алмандина се цени повече дори и от пирита. За да различим алмандита от другите червени гранати може само чрез специална проверка. Размерите на кристала варират от няколко мм. до почти 4 см. Кристал с размери 5×5 ×5 мм. се счита за първо качество , а 4×4 × 4 мм. за второ качество. Когато се образува кристалът се получава красив оптически ефект наречен «астеризъм» или разпръсва светлината във вид на лъчева звезда.

 

 

АМАЗОНИТ

 

Находища: В България не е открит; Бразилия, САЩ, Русия, Мадагаскар, Югозападна Африка
Цвят: яркозелен до синьозелен
Химически състав: микроклин с примеси от мед, вид калиев фелдшпат
Твърдос т: 6 до 6,5
Облик: моноклинен, със стъклен блясък и съвършена цепителност
Подобни минерали: малахит.
Търговски вид: полирани топчета за налагане върху засегнато място или чакра, висулки и гердани.

 

 

 

 

АМЕТИСТ




Находища: в България - Източните Родопи, в района на Маджарово; Бразилия, У р у г в а й , Мексико, Мароко, Западна Ав¬стралия и др.
Цвят: от светло до тъмновиолетов
Химически състав: силициев двуокис с железни йони в кристалната решетка. Възможни са и примеси от алуминий, калций, магнезий и натрий.
Твърдост: 7
Облик: шесттенни полупрозрачни или прозрачни крис-тали
Подобни минерали: флуорит, содалит, йолит/ко р д и е р и т /
Търговски вид: топчета, висулки, гердани, друзи или полирани късове за масаж и налагане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аметрин



  

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аметрина е разновидност на кварца с необикновени цветове, един до друг са разположени цветът на цитринът и аметистът. Срещат се минерали с винено жълти, виолетово лилави, жълто оранжева и виолетово със люляков оттенъци. Блясъкът е стъклен. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6 грама на куб. см. находища има в Боливия. Шлифовката му е октагон ( стъпковидна ), или 50:50 аметист и цитрин наподобяващи двуцветен турмалин. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АХАТ (ОБЩО)



Находища: в България - поречието на река Арда, Мом-чилградско, Крумовградско; Индия, Бразилия, Ур у г в а й , Мек-сико, САЩ и др.
Химически състав: силициев двуокис с различни примеси
Цвят: сив, черен, червен, зелен, жълт, кафяв и др.
Твърдост: 6,5 - 7
Търговски вид: разрязани и полирани геоди - кол кот о по-тънки са филийките, толкова е по-голяма вероятността цве-тът им да е стабилизиран; предлага се и като висулки в капко-видна форма, като топчета, гривни, гердани, необработени ге-оди с планински кристал или аметист в тях.
Подобни минерали: Ахатът трудно може да се сбърка. Подобен на него е мраморният оникс, но той е по-мек.

 

 

 

АХАТ
мъхов ахат/ moss agate

Находища: в България-поречието на Арда, Крумовградско и Момчилградско; СА Щ, Индия, Бразилия
Цвят: предимно безцветен или сив; жълтеникав до кафяв и червенеещ
Химически състав: силициев двуокис с възможно присъствие на алуминий, калций, желязо, магнезий и др.
Твъ рд о с т : 6,5 до 7
Облик: натечни агретати или геоди от халцедон със зелени мъхести включения, предимно от селадонит
Подобни минерали: яспис, ахат с рутил
Търговски вид: като обработени късове, полирани топчета, висулки и украшения

 

 

 

 

 

Арагонит



    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Арагонитът е минерал с полиморфна форма на калцита, хим. формула му е ( CaCO3 ), където CaO — 56%, CO2 — 44%. Калциевият карбонат се кристализира във вид на калцит при атмосферно налягане, и във вид на арагонит при високо налягане. По принцип в естествено състояние се среща в черупките на някои мекотели. Фосилните черупки на някои изчезнали амонити образуват скъпоценния камък амолит, който се състои от арагонит. Към групата на арагонита влизат и минералите церусит, стронциат и витерит. Името си е получил от Вернер през 1796 г. заради името на областта Арагон в Испания. Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 3 грама на куб. см. Формата му е ромбична. Цветът му е бял, сив, бледо жълт, зелен, син, виолетов и черен. Блясъкът му е матов. В състава му има примеси от олово, цинк и стронций, които променят цвета на минерала. Арагонитът понякога има и сферичен строеж и го наричат грахов. В геологията кълбовидни и елипсовидни образувания притежаващи слоести и лъчисти строежи ги наричат оолити, а арагонити имащи форма като клонче и стебло ги наричат железни цветя.

 

 

 

 

Апатит

   

     Апатитът е минерал с хим. формула Ca5(PO4)3 (F, CI, OH). Апатитът е фосфат на калция и се среща във вид плътни зърнести маси. Непрозрачните кристали могат да достигнат огромни размери, например в Канада са намерени призми с тежина повече от 200 килограма и дължина около 2 метра. В някой случаи неспециалист може да го обърка с по-твърдитеберили или турмалини. Оттук може би идва и името му от гръцки apothao — лъжлив. Твърдостта му е 5 по скалата на Мос. Плътността му е 3,18 грама на куб. см. Цветът може да е бял, зелен, жълт или безцветен. Среща се в магмени, метафорни и седиментни скали, в пегматити — съставна част на фосфатни скали, кости и зъби. Има находища в Русия, Швеция, САЩ, Бирма, Бразилия, Норвегия, Канада, Италия, Германия и Чехия. Използва се като суровина за добиване на фосфор. Цветът му е жълто зелен, син, синьо зелен, виолетов, жълт, кафяв и безцветен с ефект на котешки очи. Бижутерските апатити са с малки размери обикновено от 5 до 20 карата. Големи златисто зелени цветове с маса от 147 карата са намерени в Кения, а бездефектни камъни с маса от 100 карата са намерени в Канада. 

 

 

 

 

Б

Берил

 

 

 

 

 

 

Берилът е шестостенна призма, силикат на берила и алуминия Be3AL2Si6O18, притежаващ най-разнообразни цветове. 
Бижутерите използват само жълтия и розовият. Цвета на камъка зависи от примесите на съединенията манган, желязо и хром. 
Берил който не съдържа примеси е безцветен. Обикновено берила е светло зелен, прозрачен като бутилка. 
Цветове като зелено бяло, жълто, жълтозелено и други разновидности имат собствени наименования като: 
прозрачно, гъсто зелено, съдържащ хром – изумруд; синьо (зелено синьо) – аквамарин; златисто жълто с примес на уран – хелиодор; 
розово съдържащ цезий –
морганит; много рядко се среща в червено – биксбайт и други. 
Най-известните берили са непрозрачни с мътно светлозелени пигменти.
Те биват  от няколко см. до цели метри, а някой път масата им стига до няколко тона. Използват се за украшения със сребро. 
Един от най–скъпите берили е изумруда. Твърдостта му е от 7,5 до 8 по скалата на Мос. 
Подобно на други скъпоценни камъни , берила е твърде чуплив, разцепва се и се покрива с пукнатини. 
Във вода берилът е неразтворим и е устойчив в киселини. Находища на берил има в Бразилия, Мозамбик, Мадагаскар, САЩ и Шри Ланка. 
Като цяло са интересни за колекционерите. Известният берил-морганит е с цвят на праскова и виолетов. 

 

Групата на БЕРИЛА включва няколко разновидности, респективно скъпоценни камъни, отличаващи се основно по своя цвят, а именно:

ИЗУМРУД (СМАРАГД) - наситен зелен/тъмно-зелен;

АКВАМАРИН - наситен син/синьо-зелен;

СКЪПОЦЕНЕН БЕРИЛ - всички останали цветове.

  • ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕРИЛА

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Al2Be3Si6O18

алуминиево-берилиев силикат

ТВЪРДОСТ ПО МООС

7.5 - 8

 

ЦВЯТ

златисто-жълт (Златист берил), жълто-зелен (Хелиодор), жълт, розов (Морганит), безцветен (Гошенит)

равномерно разпределен

ПЛЕОХРОИЗЪМ

двуцветност, от слабо- до ясно-изразена при отделните цветове

 

ПРОЗРАЧНОСТ

от прозрачен до плътен (непрозрачен)

 

ОПТИЧНИ ЕФЕКТИ

рядко, котешко око или астеризъм

 

ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО

2.66 – 2.87 g/cm3

 

КРИСТАЛНА СТРУКТУРА

хексагонална

шестостенни призми

ЦЕПИТЕЛНОСТ

неясна, отсъства

берилът е крехък, чувствителен на натиск

ЛОМ

неравен, мидест

 

 

 

 

Г

ГРАНАТ

  

Видове гранати:
алмандинова редица: алмандин-кафявочервен, пироп и спесартин - червени; андрадитова редица: гросулар - от жълт до кафяв, андрадит - жълтозелен, уваровит - изумруденозелен.
Разновидности:
на пиропа: бохемски рубин - яркочервен, родолит -розов;
на гросулара:
хесонит - меднооранжев, румянцевит -червенокафяв, розолит-розов, цаизит-тревнозелен, цаворит - изумруденозелен, левкогранат - безцветен и прозрачен, африкански жад - жадеитовозелен;
на андрадита:
демантоид - зелен прозрачен, желетит -светлозелен, топазолит—златистожълт, алохроид - червенока-фяв, бисерен гранат - кехлибаренокафяв, меланит—черен гра¬нат.
Химически състав: пироп - силикат на магнезия и алу-миния; алмандин - силикат на желязото и алуминия; спесартин - силикат на мангана и алуминия; гросулар - силикат на калция и алуминия; андрадит - силикат на калция и желязото; уваровит - силикат на калция и хрома Твърд ост: от 7 до 7,5
Облик: Гранатите се срещат в различни вариации, но всички имат еднаква структура - от непрозрачни до прозрач-ни форми от кубичната система със стъклен, мастен, при ня-кои почти диамантен блясък.
Търговски вид: обработени - вградени в златни бижу-та, като гердани и висулки; необработени - като отделни об-разци за лечебни цели; за колекции - в слюден шист или пегма¬титов къс

Цвят: Най-често цветът е тъмно червен, но има гранати във всички цветове на дъгата: розови, виолетови, оранжеви, жълти, зелени, понякога черни, кафеви и много тъмно зелени.

Д

 

Демантоид



     

 Демантоид е прозрачен скъпоценен камък с жълто зелени оттенъци и е разновидност на андрадита (граната). Името му от немски demon — елмаз, а от гръцки Ειδος «подобен». Той е най-скъпият и рядък гранат. Химичната му формула е Ca3Fe2(SiO4)3. Окраската му е получена от примеси на желязо и хром. Срещат се демантоиди с ефекта на котешките очи, които създават влакнести включения, а има и камъни със златни искри. Твърдостта му е 6,57 по скалата на Мос. Плътността му е 3,8 грама на куб. см. Находищата му са в Русия, Италия, Африка, Шри-Ланка, Конго, Заир, Швейцария и САЩ. Препоръчва се камъка да се използва в огърлиците и обиците, защото в пръстените е с твърде ниска твърдост. При индифицирането му е много трудно да се различи от хризолита, зеленият циркон, граната и малките камъни на изумруда. За да се диагностира камъка трябва да се има в предвид неговата оптическа изотропия, високата му дисперсия, линиите на поглъщане и наличието на примеси от бисолит. Най-голямата находка е била през 1913 г. с тежина 104 кг. Най-големите кристали имат маса между 252,5 и 149,0 карата. 

 

 

 

ДИАМАНТ




 

Въглеродът има две форми - диаманти и графит - кристална и аморфна.
Диамантите са стари колкото Земята. Възрастта им достига до 3.3 млрд. години. Едрите са се образували най-малко на 150 км и дори на 600 км дълбочина в недрата на земята при огромна температура и натиск. По-късно изригваща магма ги е изкарвала към повърхността

Находища: Най-известни са диамантените мини в Южна Африка. Те захранват почти целия световен пазар с необработени диаманти. Известни кол иче с тва се добиват още в Бразилия, Австралия, Индия и Русия.
Цвят: безцветен, син, жълт, сив, зелен, кафяв и черен, Прозрачен
Химически състав: чист въглерод с примеси от окиси на магнезия, калция, желязото и др.
Тв ъ р д о с т : 10, най-твърдият от всички минерали; на практика не се износва и не се разтваря в киселини и основи.
Облик: Кристализира дълбоко в стари вулканични тръби под голямо налягане и температура около 1300 градуса по Целзий в кубове и октаедри или като комбинация от тях.
Търговски вид: Предлагат се остенени и вградени в различни украшения брилянти, възможно е да се намери и необработено кристалче.

 

 

 

 

Диоптаз 

 

 


Цвят: тъмнозелен, прозрачен
Химически състав: съдържащ вода силикат на медта
Твърдо ст: 5
Находища: Югозападна Африка, Заир, Чили, СА Щ, Казахстан
Облик: Образува дребни кристали на групички. Може да се открие в пукнатини на варовикови скали и пясъчници в близост до медни находища.
Търговски вид: като необработени друзички, рядко като полиран и фасетиран във вид на украшения

 

Е

 

 

 

Епидот



    

  Епидотът е сложен по състав воден силикат на алуминият, желязо и калций. Кристализира в моноклинната сингония. Образува призматични кристали лъчести до иглести агрегати или се среща във вид на сбити зърнести маси. Името му идва от гръцки epidotus - увлечение. цветът му е зелен, стъклено зелен, вишнево червен, черно зелен. Блясъкът му е стъклен. Твърдостта му е 6 - 7 по скалата на Мос. Плътността му е 3 - 4 грама на куб. см. Находищата му са в Русия, Норвегия, Австрия, САЩ и Мексико. Най-разпространените му форми на кристала са дълго-призматични, игловидни или стълбовидни. Неговата прозрачност съдържа многочислени примеси. Химичната му формула е Ca2Fe3*AI2O(Si2O7) (SiO4) (OH). Епидотът влиза в състава на някои янтари. Зелените и прозрачни епидоти се използват като декоративен материал, а розовият се използва в бижутерията.

 

 

 

 

Ж

 

Nephrite Jade / Жадеит /

 

Находища: Мианма (Бирма), Китай, Мексико и др.
Цвят: от светлозелен до тъмнозелен, полупрозрачен; по-рядко - виолетов, жълт и черен
Химически състав: натриево-алуминиев силикат от гру-пата на пироксените, често съдържа калций, желязо, магнезий, манган
Твърдост : 6,5
Облик: финовлакнеста структура, плътни агрегати
Търговски вид: под формата на различни декоративно-художествени изделия - гердани, обеци, пръстени, брошки; по¬лирани или необработени късове за налагане върху болното място или за амулети
Подобни минерали: нефрит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

З

 

Змиевиден камък



      

Змиевидният камък е от групата на минералите с еднакъв състав, но различни симетрии.Той включва няколко минерални вида антигорит, хризотил и лизарит. Сега го наричат серпентин от лат. serpens - змей и е от групата на минералите с магниев железен хидросиликат. Минералите се срещат в плътен вид и никога в кристали. Понякога имат листовидна или влакнеста структура.Цветът му е от зелено жълт до тъмно зелен с петна от различни цветове, които могат да се сравнят с кожата на змей и от тука произлиза името на кристала. Химичната му формула е Х2-3Si2O5(OH)4 където Х = Mg, Fe, Ni, AI, Zn, Mn. Серпентина е с твърдост 2 - 3 по скалата на Мос и плътност - 2,6 грама на куб. см.  Находищата му са в САЩ, Куба, Нова Зеландия, Русия, Швейцария, Германия, Италия, Индия, Афганистан и др. Змеевият камък или още наричан серпентин е много разпространен камък, понякога образува цели гори. 

 

 

 

 

 

 

И

 

 

Изумруд

   



 

   Изумруда е от групата на берила. Поради наситения зелен цвят и голямата си твърдост, той е много популярен в бижутерията. 
Прекрасният цвят се получава от наличието на хром и ванадий. Минерала образува форма от шестостенна призма, която напомня тебешир.
    Изумрудът по принцип е прозрачен, но се среща и с по-мътни оттенъци,  заради наличието на мехури от течност, газ или други примеси. 
Срещат се изумруди с газове и течности, наситени с берилий и взаимодействащи с други елементи, богати на хром и ванадий.
    Този камък е известен още от древността в Египет, Индия, Вавилон и се е използвал при ритуали и украшения. 
Имало е мини за добиването му още при Клеопатра.
    В Индия добивът на изумрудите датира още преди четири хиляди години. А в наши дни се добива предимно в Колумбия. 
Изумруди се срещат и в Бразилия, САЩ, Индия, Русия, Зимбабве, Танзания, Австралия, Пакистан и Мадагаскар. 
В Европа най известното находище е в Австрия открито през 1797г., откъдето се добиват камъни с добро качество. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иолит / Кордиерит /

     

  Името на иолита идва от гръцки ion - виолетов и lithos - камък. Известни са и други имена на минерала: виолетов камък, воден сапфир, рисов сапфир, фалшив сапфир, син нефрит и други. Иолита е с цвят виолетово син, прозрачен с кристален блясък и орторомбична кристална структура. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,7 грама на куб. см. Находищата му са в Англия, Норвегия, Финландия, САЩ, Канада, Индия, Шри-Ланка, Мадагаскар и Бирма. При правилно срязване предвид силният полиморфизъм, камъкът е лилаво син и много прилича на сапфира, затова го наричат воден сапфир. Иолитът не е много скъп камък, колкото по-наситени цветове има толкова, по-ценен става. Камъкът не може да се подложи на допълнителни подобрения. Хубаво е да се пази от удари. 

 

 

 

 

 

 

К

 

КАЛЦИТ

  

 

 

Находища: по целия свят, но най-големите калцитови находища са в Исландия; в България - в Източните Родопи и Бургаско се срещат добре оформени кристали.
Химически състав: калциев карбонат с примеси от же-лязо, манган, кобалт, олово
Цвят: изключително разнообразно оцветяване -жълто, оранжево, розово, кафяво, зелено, синьо; прозрачен
Твърдост: 3
Подобни минерали: арагонит, флуорит
Търговски вид: Предлага се като суров материал или вграден в украшения, най-често висулки.

 

 

 

Кахолонг



     

Кахолонгът е камък с млечно бял цвят, явяващ се разновидност на порцелановият опал.Твърдостта му е 6,5 - 7 поскалата на Мос. Плътността му е 2,1 грам на куб. см. Находищата му са в Русия, Ирландия и Средна Азия. Блясъкът му е копринен и стъклен. Понякога го наричат бисерен опал или полуопал заради низкото съдържание на вода в съединенията. Това е преходна форма на опала. Кахолонтът е с органически произход, богат на калций, може да премине в креда( тебешир )и жадно да поглъща вода. Той не е скъп камък. 

 

 

 

 

Кварц

   

Кварцът се образува при различни геологични процеси. Тук ще представим минерали и разновидности на кварца: 
- планински кристал - безцветен прозрачен 
 -димен кристал - светлосив или сиво- кафяв 
- морион - черен 
- аметист - виолетов 
- цитрин - лимонено-жълт
- авантюрин - жълтеникав или блещукащо червен
- празем - зелен
- планински кристал с тънки кристалчета турмалин или други кристали
- халцедон - прозрачен или полупрозрачен цвят от бяло до медено жълто 
- ахат - слоесто куха разновидност на халцедона
- кремък - тънко зърнест кристаличести агрегат на силицила 
       Авантюринът е с твърдост 7 по скалата на Мос и се добива в Бразилия, Индия, Китай, Япония, Русия, Танзания и САЩ. 
Името му идва от итал. Per avventura - по случайност. 
       Той е сравнително евтин камък и е камък на увереността и късмета. Също така е и камъка на възможностите, освен това повишава либидото. 
Той е бил известен още в древността при първобитният човек са правени оръжия на труда и лова, камъкът притежавал и магически способности. 
Чистият кварц е безцветен и прозрачен като вода. Химически не реагира със силните киселини разтваря се в нагрети киселини, алкалите също не му действат. 
Температурата на топене е 1570 гр. С. 

 

 

КЕХЛИБАР

 

 

Находища: В България не е открит. Най-известните му находища са по брега на Балтийско море и поречието на река Днепър.
Цвят: от светложълт до червеникавокафяв, но може да бъде и бял, синкав, зеленикав.
Химически състав: въглерод, водород, кислород и сяра
Твъ рд о с т. 2 до 2,5
Подобни минерали: Цитринът му прилича, но е много по-твърд от него; някои видове восъчен опал също го имитират добре.
Облик: Кехлибарът е минерализирано органично вещество - смола от терциерни борове, вкаменявала се в продълже-ние на 50 млн. години. То й е с аморфна структура, в повечето случаи се среща на ядки и късове с неправилна форма; много често съдържа различни включения в себе си. От тях са регистирани над 3 000 вида - паяци, мравки, мухи, гущери и жабче-та, дори водни капки.
Търговски вид: Предлага се обработен във вид на гердани, пръстени, обеци или висулки. През последните години пазарът изобилства с изделия от пресован кехлибар - това са преработени отпадъчни късчета. Предлагат се и десетки ими¬тации, някои от които са твърде лошокачествени.

 

 

 

 

 

 

 

Корал

 


      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коралът е камък с органичен произход или по точно вкаменени варовикови скелети на морски корали. Червените, розовите и белите корали най- често представляват калциев карбонат. Цветовете му са червено, розово, оранжево, синьо, бяло и черно. Твърдостта му е 3,5 - 4 по скалата на Мос. Плътността му е 1,3 - 2,6 грама на куб. см. Блясъкът му е матов. наричат го още кралски и драконски. Едни от най- ценните се водят червените корали. Красиви корали се срещат във всички морета и океани, но най често се срещат в Тунис. 

 

 

Корунд



     

 

 

Корундът е минерал, хидротермален и метаморфогенен. Химическата формула му е AI2O3. Той е прозрачен, жълт, син, розов, зелен - сапфир, червен - рубин и др. Твърдостта му е 9 по скалата на Мос. Плътността му е 4,05 грам на куб. см. Находищата му са в Русия, Южна Африка, Индия и България. Използва се като полускъпоценен или скъпоценен камък най-вече прозрачните корунди и в керамичната промишленост. Но най-голямо приложение има за получаването на алуминий. След елмаза корунда се явява най-твърдият скъпоценен камък и това са почти вечни камъни. Различните цветове им придават примесите в него от хром, желязо, ванадии и др. химически елементи и съединения. Повечето корунди се използват в промишлеността и техниката. При бижутерите корунда си имат собствени имена червените са известни като рубини, сините и жълтите са сапфири тези са много скъпи камъни. Минерала корунд се състои от алуминиев оксид. Корунда папарадж се намира в Шри - Ланка, Виетнам и Африка, неговото име цейлонски е термин за разцъфнал лотус. Цветовете им трябва да са комбинация от розово и оранжево. По изразителният цвят е по-ценен. Топлинната обработка се прилага като завършек върху камъка, но се прилага и ре-полирания. Когато камъкът е извлечен директно от земята то той е по скъп. Самият термин корунд произлиза вероятно от санскритски kurivinda което се използва за наименованията на рубините. В много страни са мислели корунда за камъка на страстта и любовта. Този минерал се използва предимно в промишлеността, а сивите и безцветните обикновено не се използват за магически цели. Заради твърдостта си този камък се използва като абразивен материал и то предимно изкуственият.

 

 

 

 

Котешко око



    

Котешкото око е разновидност на кварца, пронизана от иглестите маслиненозелени кристали на рутила. Химическата му формула е AL2[ BeO4] Името си придобива от оптическият ефект във вид на рязка светлина напомнящ очите на котките. Ефектът възниква от разсейването на светлинните лъчи, паралелно преминаващи през структурата на примесите и кухините, разположени в равнина перпендикулярна на основата на камъка. От гръцки chysos- означава златен. Цветът му е от полупрозрачен до мътен, със стъкловиден блясък. Твърдостта му е 8,5 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6. Камъка има тясна бяла ивица по средата на жълто-сивкавия камък в следствие на перо подобни, спиралообразни или иглоподобни рутилови включвания. От френски оптичното качество е известно като chatoyancy — cha — котка и oeil — око. При този камък винаги се прилага шлифовка, като по този начин дългите кръгли форми ще засилят линията на окото и ще я направят видима. Котешкото око е рядкост и е открит в няколко находища в целия свят. 

 

 

 

 

 

 

КУБИЧЕН ЦИРКОН - ФИАНИТ
ЦИРКОН




Фиани́тът (наричан още кубичен цирконий) е скъпоценен камък, произведен в лабораторни условия чрез кристализация.

Представлява диоксид на циркония с кубическа кристална решетка, съкратено кубичен цирконий (от руски кубический цирконий, от английски cubic zirconia CZ), стабилизиран с добавки на оксид на манган, калций и итрий. За оцветяване на безцветния диоксид на циркония в различни цветове се добавят преходни и редкоземни елементи. Тъй като кристалната му структура силно наподобява тази на диаманта, той е широко използван като негов синтетичен заместител. Свойствата му също се доближават до тези на диаманта: голяма твърдост (8,5 по скалата на Моос) и голяма специфична плътност (5,6-6). Показателят му на пречупване (2,17 - 2,18) също е близък до този на диаманта (2,417) и затова трудно могат да бъдат различени с просто око.

Името си фианитът е получил в чест на Физическия институт „Лебедев“ на Руската академия на науките (известен и със съкратеното си име ФИАН), където най-напред е синтезиран. Има си и други названия – джевалит и цирконит. Понякога го наричат „циркон“, но циркон, цирконий и фианит са три различни вещества.

 

 

Кремък



    

  

 Кремъкът е седиментна скална порода, разновидност на халцедона, която се състои от силициев диоксит и кварцов агломерат. Цепи се на тесни парчета с остри ръбове поради твърдостта си. Твърдостта му е 67 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6 грама на куб. см. Цветът му е бял, светлокафяв и тъмнокафяв почти черен. Блясъкът му е стъклен. Находищата му са по целият свят. Тъй като кремъците са агрегати на кварца, се предполага, че са се образували във варовика след варовита морска утайка, която се е превърнала в скала. Кремъците са изградени от микроскопични кварцови зърна, които съдържат примеси като железни окиси, фосфати, пирит, калцити и вкаменелости.

 

Кунцит



    

  Кунцитът е литиево алуминиев силикат на пироксените с примеси от манган. Цветът му е зелен, розово люляково, бял, червен и прозрачен. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 3,1 - 3,2 грама на куб. см. Блясъкът му е стъклен. Находищата са в Афганистан, Бразилия, Мадагаскар и Калифорния. Името му  е в чест на американският геолог Дж. А. Кунц който през 1902 г. го е открил и описал в своите трудове. Камъкът луминесцира в оранжеви тонове на ултравиолетови и рентгенови лъчи. Когато е в розово люляковия вариант може да го объркате с аметиста или топаза. Най-интересните представители на този камък са двуцветните. Най-големият намерен кристал е в Калифорния с маса 2200 гр. който в момента се намира в Харвард. Други интересни и уникални кунцити има в института на Смит в САЩ и Минералогическият музей АН РФ които достигат до 800 карата. 

 

 

 

Л

 

Лабрадорит

 


 


Находища: В България не е открит. Най-красивият лаб¬радор е черният финландски, чиято иризация прилича на фойерверк от светлини; останалите находища са в Канада, САЩ, Русия, Австралия, Мексико и др.
Цвят: сивосин с иризираща в бронзови, сини и зелени цветове повръхност; полупрозрачната му разновидност с иризация във всички цветове на дъгата се нарича електролит.
Химически състав: натриево-калиев фелдшпат
Твъ р д о с т : 6 до 6,5
Облик: скалообразуващ минерал. Не може да се сбърка лесно с друг, иризацията му е специфична и се нарича лабрадоризация по името му.
Търговски вид: като украшения - пръстени, брошки, висулки; като полирани топчета

 

 

ЛАПИС ЛАЗУЛИ/ ЛАЗУРИТ



 

Находища: в Афг а н и с т а н , Мианма (Бирма), Русия и др.
Цвят: от светлосин през синьозелен до виолетов с проб-лясващи в златно включения, непрозрачен
Химически състав: натриево-калиев алумосиликат със сяра в състава си
Твърд ост: 5 до 6
Подобни минерали: содалит, лазуритът принадлежи към . неговата група.
Облик: във вид на плътни дребнозърнести маси с вклю¬чения от пирит, диопсид, калцит и други минерали. Именно те са причината за появата на златистите проблясъци.
Търговски вид: необработени късчета за налагане вър -ху чакра или болно място, амулети за носене; обработен - във вид на фигури или бижута.

 

Лунен камък




 

Находища: Шри Ланка, Мадагаскар, Бразилия, САЩ и други.
Цвят: светлобежов, жълтеникав, синкав, син, зелен
Химически състав: калциев алумосиликат със съдър-жание на барий, желязо или натрий; вид фелдшпат
Твърдост: 6 до 6,5
Подобни минерали: млечен опал, опал-джиразол
Облик: късопризматични плочести кристали с подобна на млечно лунно сияние иризация
Търговски вид: Предлага се най-вече обработен - като украшения, защото полировката разкрива качествата му на скъ-поценен камък. Един от най-имитираните и фалшифицирани минерали.

 

 

М

 

Магнезит



     

 

Магнезитът е карбонат на магнезия. Химимичната му формула е MgIO3. Кристализира в тригонална сингония и рядко образува кристали. Среща се като плътни, зърнести порцеланови маси. Цветът му е бял, жълт, кафяв, сив и безцветен. Блясъкът му е стъклен. Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 2,9 - 3,1 грама на куб. см. Произходът му е хидротермално - мета соматичен и е образуван от преработени варовици и доломити. Находищата му са в Австрия, Китай, Сърбия, България, Гърция и др. Името на камъка, според едни произлиза от произхода му в област Магнезия в Мала Азия, а според други от римски пастир който разбрал, че късчетата от камъка могат да полепнат на железни предмети. 

 

Малахит

   

  

 

 

Малахитът е светъл на цвят, от тъмно зелен до черно зелен. 
Блясъкът му е стъклен до елмазно кристален, копринено кадифен (с влакнести разновидности) и матов. 
Твърдостта му е 3,5-4,5 по скалата на Мос. 
Плътността му е 4 гр. в куб. см. - плътен или влакнест материал с примеси 3,6 грама в куб. см. 
Оптически отрицателен и силно изотропен материал. 
Среща се в Русия, Австралия, САЩ, Заир, Гърция, Румъния, Франция, Германия и Полша. 
Използвал се е още в древността като материал за украшения, амулети и целебно средство. 
В днешно време се използва предимно за гердани, след полировка с неговите богати шарки той стой много ефектно украшение. 
По направените разнообразни изделия от малахит, можем да съдим за големите възможности на неговата употреба. 
Има известни произведения на изкуството в храма на Диана в Ефест и малахитова зала в Ермитажа. Лесно се разтваря в киселина. 
Името му идва от гръцки „malakos” - мек или „malhe” -трева. Цветът му идва от медта в състава му. 
Дори и често срещан той си остава доста ценен. 

 

 

Морганит

    

 

Морганитът е от групата на берила. Цветът му е розов, прасковен, оранжев или розово жълт, виолетов, примесите от цезий  и манган му придават тези цветове. Открит е в началото на ХХ век в Калифорния. Името му е посветено на любител гемолог Дж. Пиърпойнт Морган. Твърдостта му е 7,5 - 8 по скалата на Мос, което го прави годен за качествена обработка без която камъка няма да изглежда добре. Плътността му е 2,6 - 2,9 грама на куб. см. Блясъкът му е стъклен. Находищата му са в Русия, Афганистан, Бразилия, САЩ, Африка. Неотдавна са го класифицирали като самостоятелен скъпоценен камък, а не просто розова разновидност на берила. На облъчване от рентгенови лъчи той свети с тъмно червени цветове. 

 

 

 

 

Мрамор



      
Мраморът е метаморфна скала, изградена от калцит или доломит. Цветовете му варират от бяло до всякакви нюанси. Мраморните скали се образуват при метаморфизъм на варовици и доломити. Твърдостта му е 2,55 по скалата на Мос. Плътността му е 2,32,6 грама на куб. см. Находищата му са в Италия, Гърция, САЩ, Северна Африка, Куба, Франция, Норвегия, Грузия и Армения. Окраската на камъка зависи от примесите на оксити, желязо и графит. Най-много се ценят малко зърнестите мрамори, които се използват за скулптурни работи. Мраморът лесно се обработва и полира. 

 

 

 

 

Н

НЕФРИТ

 


Находища: Китай, Русия, Австралия, Канада, САЩ, Нова Зеландия и др. В България не е открит.
Цвят: светло- през сиво- до тъмнозелен, непрозрачен, често с петниста окраска
Химически състав: силикат на магнезия, желязото и кал -ция; скритокристална разновидност на минералите актинолит или тремолит
Твъ рд о с т. 6 до 6,5 Облик: Обикновено се среща под формата на жили в скалите, но са известни разсипии находища, откъдето се добива като късове с преобладаваща големина до няколко килограма. Тежината на отделни находки достига до 10-20 тона. Подобни минерали: жадеит, зелен авантюрин

Търговски вид: Обработен се предлага в различни варианти: като художествено-декоративни предмети - култови фигурки, животни, риби; вази, пепелници; пръстени, гривни, обеци.

 

 

Нефрит



Нефритът от гр. topis – камък, nephros – бъбрек, от лат. lapis nerhriticus – бъбречен камък. 
Той е минерал с полупрозрачен бял или зелен цвят.Особеност при нефрита са тънките преплетени влакна. 
Нефрита  има голяма прилика по външен вид с джейдита. Структурата и на двата вида е дребнозърнеста с твърдост 6 по скалата на Мос. 
Удобни са за гравиране и шлифовка. И двата минерала са с монохронна кристална структура и мазно восъчен блясък. 
Химическата формула на нефрита е Ca2 (MgFe) 5Si8O22 (OH) 2 и има плътност 3.
Нефритът е с красиво очертание и се използва за изработване на сувенири. Най-рядко се среща  благородният светлосин нефрит. 
Нефритът се среща сред варовиковите скали. Находищата му са предимно в Бирма, Гватемала, Русия, Япония и САЩ. 
Най-известният и ценен е „Императорският нефрит” открит е в Бирма и е с цвят на изумрудено зелен поради хрома който има в състава си. 
Срещат се нефрити с цветове: зелен, бял, и по-рядко жълт, розов, лилав и черен. 

 

 

 

 

 

 

 

О

 

 

Обсидиан

   

    

В древните времена на Рим войник на име Обсидиан донесъл от Етиопия в столицата тъмни блестящи камъни, които и до днес ги наричат Обсидиани. Това са камъни — природно стъкло, произлизащи от бавно охлаждане на лавата на вулканите и имат черен, сив, кафяв, жълт и червен цвят. Практически в камъка не се образуват кристали. твърдостта му е 5 по скалата на Мос. Кафявите с черно се наричат персийски, а сиво белите са ги наричали снежни. Заради тъмният цвят на камъка го наричали смолист камък, а заради характерният им блясък — стъклени. Още в древността от него са правили върхове на стрелите, ножове и чесало за конете.

 

 

 

 

 

Оливин



    

Оливинът има прост химичен състав, съставен е от смесени кристални молекулни окиси на магнезия, желязото и двуокисният силиций. Най-често се среща във вид на неправилни зърна. Цветът му е от тъмно жълт до зелен, с различна степен на прозрачност. Прозрачните камъни със зелен и жълт цвят се наричат хризолит. Химичната му формула е А2SiO4( A — Fe, Mn ). Името на минерала идва от гр. олива — маслина, свързано с цветът на камъка. Твърдостта му е 6,5 — 7,5 по скалата на Мос. Плътността му е 3,22 — 4,32 грама на куб. см. Находищата му са в Антарктида, Австралия, Маями, Кения, Египет, ЮАР, Русия, Германия, Норвегия, Дания, Финландия, Чехия, Мексико, САЩ, Хавай и Полша. камъка се използва от древни времена, най-много се използва разновидността със зелен цвят, златисто зелен и кафеникав цвят. Ювелирните камъни не са големи обикновено са не повече от 10 карата, по големите спадат към колекционерските екземпляри.
Перидота е името на минерал с качества наречен оливин. Цветът му варира от жълто зелено до наситено зелен и маслинен цвят, това го дължи на наличието на желязо в състава си.

 

 

 

 

Оникс




Оникс на арабски означава печал, скръб. 
Цветът му се променя от светло до тъмно кафяво, има и прозрачни разновидности, които в дълбочина до 3-4 см., имат тънки рисунки от редуващи се розово златисти ивици. 
Според окраската си се дели на арабски - черно-бял, карнеолов - червено-бял, сардоникс - сиво-кестеняв и бял, халцед - сиво-бял, ониксов ахат - сив с различни оттенъци и се среща рядко. 
Твърдостта му е 3-4 по скалата на Мос. 
Среща се в Алжир, Египет, Пакистан, Армения, Туркестан и Киргизия. 
Използвал се е за направата на облицовка в древен Египет и Вавилон, а в Рим за мозайки. 
От една легенда разбираме, че в храма на Соломон стените нямали прозорци, но било достатъчно светло заради мозайката направена от този камък. 
Калцитовият оникс и днес се използва в пластиката, за направата на вази, свещници и други декоративни изделия, а също се използва и в мозайките и облицовките. 
За бижутата е евтин материал и използват предимно сардоникса в който има  по-висока чистота. 

 

Опал



     Опалът е форма на силициев двуокис и аморфна разновидност на кварца с променящо съдържание на вода и присъствие на калций, въглерод, желязо и магнезий. Твърдостта му е 6 — 6,5 по скалата на Мос. Плътността му е 1,9 — 2,5 грама на куб. см. хрупкав с голям блясък. Цветът му е бял, млечно бял, сиво бял, жълтеникав, оранжев, червен с различна степен на насищане, зеленикав, синкав, черен и рядко се срещат виолетов. От прозрачен до почти непрозрачен. Блясъкът на полираната повърхност е стъклен блясък, а необработеният от перлен до восъчен. Химическата му формула е SiO2+H2O. Разтваря се в разтопена киселина. Находищата му са в Австрия, Мексико, Бразилия, САЩ, Хондурас, Русия, Украйна, Чехия, Словакия, Индонезия, Дания, Австрия, Турция и Полша. Разновидностите му са много интересни например благороден опал, огнен опал, черен опал, празопал, царски опал, джиразол, млечен и др. Опалът се отлага при ниски температури под формата на гел и често запълва растителни и животински останки. Това е единственият минерал който няма кристална решетка. 

 

 

 

ОПАЛ


Опалът - символ на щастието, надеждата и истината
Цвят: Опалът поначало е безцветен, но такъв се намира рядко, понеже често има примеси, които го оцветяват. Оцветен е в много широка гама от жълто и червено (съдържа железен оксид) до черно (манган и органични въглеродни оксиди). Благородния опал отразява светлината с цветове в целия видим спектър, червените отблясъци са най-ценни. 
Разновидности: Черните опали, с много тъмно сив и син, почти черен цвят са особено редки и високо ценени. Огненият опал се характеризира с жълт, оранжев или червен цвят. Той както и белият опал са много по-често срещани от черния.
Находища: Южна Австралия, Мексико, Бразилия, Сло¬вакия; в България се срещат много от разновидностите му: огнен, млечен, восъчен, хиалит и други - най-вече в Източните Родопи.
Цвят: безцветен, бял, син, зелен, червен, пурпурен, жълт, черен; благородните разновидности са придружени от характерна игра на светлината, наречена опалесценция.
Химически състав: силициев двуокис с възможно при-съствие на вода, калций, въглерод, желязо, магнезий
Твърдо с т: 5,5 до 6,5
Облик: полупрозрачен, просветляващ, стъкловиден. От разновидностите му най-интересни са: благороден опал, огнен опал, черен опал, празопал, царски опал - камък с тъмно-червена централна част, обкръжена със зелена ивица, хиалит, кахолонг, джиразол, млечен и др. Опалът се отлага при ниски температури под формата на гел и често запълва растителни и животински останки. Единственият минерал (като изключим вулканското стъкло), който няма кристална решетка.
Подобни минерали: лунен камък, лабрадор, обсидиан и други.
Търговски форми: Предлага се най-вече като миниа-тюрни пластинки, вградени в златни бижута; необработен -като предмет за лечение и медитация.

 

 

 

Опушен кварц



    

 

Опушеният кварц е разновидност на кварца , лъча на пречупването му е 1,54 до 1,55. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,5- — 2,8 грам на куб. см. Цветът му е прозрачен и е със стъклен блясък. Името му идва точно от тъмносив. В опушеният кварц има различни степени на тъмните нюанси. Счита се, че е получил цвета си от естествено проявена радиация превърнала естествено безцветният камък в кристално кафяв. Тъмните варианти ги наричат «шлем». Камъка който е намерен с нишки вплетени в скала се нарича опушено ковчеже. Находищата му са в Бразилия, Мадагаскар, Швейцария, САЩ, Австралия и Испания. Известността на скъпоценният камък се придобива в днешни дни и е ценен колкото аметиста. Използва се за направата на религиозни предмети. 

 

П

ПИРИТ




Находища: Пиритът е най-разпространеният сулфиден минерал в земната кора . Го л е м и находища - в Испания, Канада, Швеция, САЩ , Мексико, Перу, Чили, Австралия; изключително красиви образци са представени от о. Елба в Италия; в България го има в Панагюрско, Бургаско и в полиметалните находища в Родопите.
Цвят: месинговожълт, златножълт, на окислените повърхности —жълтокафяв
Химически състав: железен сулфид с възможно присъствие на злато, сребро, ко б а л т, никел, мед, цинк и др. Основна суровина за производство на сярна киселина.
Тв ъ р д о с т : от 6 до 6,5
Облик: Образува добре оформени кристали, най-често с кубични и октаедрични форми, често групирани в красиви срастъци.
Подобни минерали: марказит, злато
Търговски форми: в необработен вид за полагане върху тялото или за поставяне в дома. Особено се ценят от колекционерите т.н. "позлатени вкаменелости" - пиритизирани черупки и останки от растения и животни.

 

 

 

планински кристал

 

  

 

 

Находища: Русия, Индия, Бразилия и в други страни; в България най-хубавият се намира по поречието на р. Арда
Цвят: безцветен и воднопрозрачен; често с включения - облачета, иглички, власинки
Химически състав: чист силициев двуокис
Твърд ос т: 7
Облик: добре оформени шесттенни кристали, често срастнати в красиви друзи или агрегати
Подобни минерали: Диамантът и топазът са по-твърди от него, калцитът и гипсът - много по-меки.
Търговски вид: необработен - като кристали и друзи -за лечебни цели и за зареждане на други минерали; във вид на топчета, висулки, пирамиди, махала; вграден в различни украшения

 

Р

 

 

Родолит



      Родолитът е червено розова разновидност на пиропа. Твърдостта му е 7 - 7,5 по скалата на Мос. Плътността му е 3,79 - 3,93 грама на куб. см. Химичната му формула е Mg3AI2(SiO4)3. Цветът му е розов. Цветът му се получава благодарение на примесите от желязо и магнезий в строежа му. Блясъкът му е стъклен. Името му идва от гръцки розов камък.Находищата му са Шри - Ланка, Зимбабве, Кения и Танзания. В природата се среща рядко и затова се ценят много. Често го бъркат с рубините, не само тези които са го намерили, но и специалистите. Камъкът е бил намерен в 1882 г. в САЩ, кристалите му са големи около 2 см. Но има и по-големи които са намерени пак там. Този камък е известен с това, че цветът му зависи от находището в което е намерен, но оттенъкът с цвят на  ягода е по-ценен от другите. Други находки на родолита  имат цвят от лилаво до наситено пурпурно. Благодарение на твърдостта, здравината и цветът си родолитът е идеален за бижутерите.

 

 

 

 

 

РОДОНИТ

 


Находища: Русия - Ур а л , Австралия, Китай, САЩ, Мексико и др.; в България - в района на село Жълтуша, Източни Родопи и др.
Цвят: розов с рисунък от черни клончета
Химически състав: манганов силикат с възможно присъствие на алуминий, калций, желязо, литий, натрий, калий
Тв ъ р д о с т : от 5,5 до 6,5
Облик: предимно непрозрачен, в повечето случаи се образува чрез метаморфоза в манганови рудни находища. Кристалните му форми са редки.
Подобни минерали: родохрозит
Търговски вид: Изключително популярен е като юве-лирно-декоративен материал. От него се изработват пепелници, свещници, чаши, вази, кутии и други предмети с художествена стойност. Предлага се и полиран - за масаж; също вграден в украшения и като съставна част на гердани.

 

 

 

РОЗОВ КВАРЦ
Розовия Кварц – Камъка на Любовта



 

Находища: Мадагаскар, Бразилия, Австрия и др.; в България - Плана планина, Източни Родопи
Цвят: розов до бледорозов Химически състав: силициев двуокис с присъствие на алуминий, желязо, натрий, титан и др. Твърдост: 7
Облик: просветляваща до полупрозрачна разновидност на кварца, често с финн иглички от рутил. При тяхното концентрично разположение след обработка розовият кварц проявява т.н. астеризьм - оптичен ефект, при конто се вижда сиянието на шест- или дванадесетлъчева звезда.
Тръговски вид: необработен - за декорация на фонта-ни, освежители; полиран - като топчета за масаж и кабошони за обеци и пръстени, вграден в огърлици, в гердани и др.

 

 

Родохрозит

 

Находища: Най-красивите образци се добиват в Перу, САЩ, Германия, Румъния, ЮАР и др.; в България - Лъки, Мадан, Осогово.
Цвят: бледо- и яркорозов, с бели ивици, непрозрачен
Химически съетав: манганов карбонат с възможно съдържание на калций, желязо, цинк
Твърдост:от 4 до 4,5
Подобни минерали: родонит
Облик: Рядко се среща на кристали. Преобладаващата му форма е във вид на бъбрековидни сталактити в мангановите рудни находища.
Търговски вид: полиран - като висулки или за масаж на дланите, вграден в украшения, в състава на гердани

 

 

Рубин

 

 

Дълги години се е считал за един от най-скъпите камъни. Те наистина притежават всички необходими свойства за това: цвят, твърдост и сияние.
Освен това са и много редки. Името му произлиза от лат. ruber или rubrum-червен.
       Рубина се състои от оксида на алуминия и хрома, а също и други примеси в зависимост от местоположението им. В чист вид се среща много рядко.
Цвета се придава основно от хрома. Рубина има завладяващ червен цвят.
Само няколко кристали се кристализират при оптимални условия без дефекти.
Затова хубавите рубини се оценяват повече от три карата и са изключително 
редки и скъпи.
       Някои рубини имат копринен блясък, причина за това  са тънките игли от рутила. понякога се срещат звездни рубини и пак за това е виновен рутила. Той се разполага в рубина под формата на звезда и така става причина за този ефект на рубина. Този рубин се нарича ”астериз”, използва се от специалисти. 
       Когато се шлифова на повърхността се вижда звезда. Те също са голяма рядкост.
       Цвета е една от важната характеристика но рубина. След това е и прозрачноста му.



С

 

САПФИР

ЗВЕЗДЕН САПФИР

 


ТВЪРДОСТ: 9.
ЦВЯТ: Нюанси на синьото- от цвета на метличината, до много тъмносиньо, почти черно. Срещат се бели, зелени, виолетови, жълти, кафяви, оранжеви и розови сапфири.
НАХОДИЩА: Мианмар, Шри Ланка, Индия, Тайланд, Австралия, Нигерия, Монтана /САЩ/, Камбоджа, Бразилия, Кения, Колумбия, Танзания и Малави.
ОПИСАНИЕ: Сапфирът, наред с рубина, е вид корунд. Те са втори по твърдост след диаманта. Името „сапфир” вероятно идва от гръцката дума сапфирос, която има санскритски произход. Персите са го наричали саффир, а арабите- сафир. Латинското наименование сапфирус, използвано от Плиний Стари, се отнася и до лазурита.
През 1880 г. в Кашмир е открито малко находище с най- висококачествените сапфири, познати някога по света; за съжаление, то отдавна е изчерпано. Днес най- добрите образци в тъмно кралско- синьо са известни като канчанабури /по името на мините, в които се добиват/, но и те бързо се изчерпват. Образците от по няколко карата са почти толкова скъпи, колкото диамантите и рубините. Светлосините се смятат за най- висококачествени и ценни.
Въпреки че в представите ни сапфирът е красив яркосин скъпоценен камък, срещат се и разновидности в други цветове. Фактически всеки корунд, който не е червен, е сапфир. Единственият трети вид, с отделно наименование, е много рядката и скъпа падпараджа- розово- оранжев камък, който се среща единствено в Шри Ланка.
Жъртите сапфири варират от бледо- до кафеникаво- жълто. Повечето се добиват в Шри Ланка, съвсем малки количества има в Австрия и Бирма. Накога го наричали „ориенталски топаз”; трудно се отличава от жълтия хризоберил.
Зелените сапфири се добиват главно в Австралия, но има находища в Монтана /САЩ/ и Тайланд. Известни били под името „ориенталски смарагди”; цветовете им варират от светло- до синьо- зелено и дори жълто- зелено. Срещат се рядко, въпреки това цената им е по- ниска.
Розовият сапфир варира от много нежни оттенъци на розово до яркорозово с виолетови нюанси; смята се за по- евтин от синия, но е сравнително скъп. В Бирма се добиват редки образци от тази разновидност.
Сапфирите с виолетов, синьо- виолетов, пурпурно- червен и розово- виолетов цвят са били наричани „ориенталски аметисти”. Повечето се добиват в Шри Ланка; срещат се още в Тайланд и Бирма.
Безцветният сапфир може да бъде напълно прозрачен, с лек жълтеникав оттенък или да има фини, кръстосващи се рутилови иглички. Някога е бил познат под името левкосапфир /от гръцката дума лейкос, „бял”/. Днес се среща само в Шри Ланка; свързан е с Венера и често замества диаманта като рожден камък за месец април.
Най- редки и скъпи от всички са звездните сапфири. При тах се наблюдава явлението астеризъм- шестолъчна звезда; получава се, когато рутиловите инклузии са разположени успоредно по трите оси на кристала и камъкът е кабошониран.

 

 

 

 

Селенит



 


    

 

 

 

 

Селенитът е разновидност на гипса, минерал на калция. Той е сулфат който влиза в състава на природният гипс. Съдържа включения от пясък, глина, хематит, сяра. Той е тънковлакнест минерал; използва се за скулптури и декоративни цели. Твърдостта му е 2 по скалата на Мос. Плътността му е 2,3 грама на куб. см. Цветът муе бледо жълт, а блясъкът-копринен. Много лесно се полира по два пъти. Името му идва от гръцки: селене — луна, защото подобно на Луната, селенитът съпровожда друг химически елемент, както Луната съпровожда Земята. 

 

 

 

Сердолик / Карнеол/



   

 

  Сердоликът е скритокристалистическа, тънковлакнеста разновидност на кварца. Слабо реактивен, по химически състав е силициев двуокис и желязо. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6 грама на куб. см. Той е халцедонова разновидност и се среща като подобие на бадемова ядка сред вулкански скали, но има и жилни находища. Цветът му е светло кафяв, оранжев, оранжево червено и тъмно кафяво. Без цепителност с мидест лом и стъклен блясък на кристалните стени или маслен блясък на отломените повърхности. Находищата му са Бразилия, Франция, Казахстан и България.

 

 

 

 

 

 

СОДАЛИТ

  


Находища: Бразилия, Югозападна Афр и ка , Китай, Азорски острови; в България не са известни негови находища.
Цвят: син, синьозелен, сив, виолетов
Химически състав: алумосиликат със съдържание на натрий
Твъ р д о с т : от 5 до 6
Облик: Среща се като зърнести маси, рядко образува добре остенени кристали. Наличието на бели петна в окраска-та му се дължи на включения от калций.
Подобни минерали: лазурит
Търговски вид: полиран - като масажен камък за дла-ните или за друг вид лечебна терапия, по-малките обработени образци се използват за направата на украшения.

 

 

 

 

СОКОЛОВО ОКО




Находища: Индия, Южна Африка, Западна Австралия и други.
Други наименования: Соколово око е търговското наименование на една от разновидностите на минерала рибекит -родусита.
Цвят: от синьозелен до синьосив и синьочерен
Химически състав: сложен по състав силикат със съ-държание на натрий и възможно присъствие на желязо, магнезий и фосфор
Твърдос т: 7
Облик: призматични, иглести или влакнести агрегати с копринен блясък и преливане на цветовете, причина за което са черносивите азбестови нишки, вградени много устойчиво в кварца
Подобни минерали: крокидолит (тигрово око).
Търговски вид: полиран - като топчета, висулки, талисмани или вграден в украшения

 

 

 

 

 

Т

 

 

 

Танзанит



    

 

 Танзанита принадлежи към групата на минералите зоист и се намират само в Танзания. Той е открит през 1967г. и е оцветен в много екзотично лилаво, синьо или сиво. Цветът зависи от ъгъла на наблюдение, когато се наблюдава на стайна светлина може да придобие наситен лилав цвят. Ванадиума в състава на танзанита създава този вълшебен цвят. Танзанитът е полиморфичен. Кристалът е прозрачен със стъклен блясък. Твърдостта му е 6,5 — 7 по скалата на Мос. Плътността му е 3,1 — 3,5 грама на куб. см. Легендата за този камък е че след пожар причинен от мълния, изгоряла част от Танзания и пастирите забелязали, че обикновените кафяви кристали на зоиста се превърнали в лилаво сини. Причината за това била високата температура на пожара и така племето Масаи откриват този прекрасен камък. Синият камък впечатлил знаменитата американска бижутерска къща Тифани и в 70 — те години те се появяват с колекция от този камък, която удачно съвпаднала с възникващата мода на африканско етно. Най- големият танзанит е бил намерен в 2005 г. с тежина повече от 3 кг. Камъкът го нарекли Манвензи в чест на вторият по височина връх Килиманджаро и до днес цената му не е уточнена. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тектит



    

 

 

 

 

Тектитите са малки стъкловидни тела, чийто химичен състав не е свързан с геоложката формация, в която се съдържат. Със своето средно съдържание на вода около 0,005 процента се нареждат сред най-сухите скали на Земята. Според учените те са се формирали при сблъсъка на големи метеорити сас земната повърхност в условията на изключително висока температура и налягане. Находищата им са в Австралия, Филипините, остров Тазмания, остров Ява, Чехия. По принцип тектитите се кръщават на мястото където са открити — т. н. На външност камъните наподобяват обсидиантите, но се различават по химическият състав. Името му от гръцки tektos — разтопен, намеква за ролята на метеорита в произхода на тектита. Най-известни са молдавските тектити със зелен цвят. Тектитите може да приличат на порести черни камъни от вулканически произход, но иматпо-висока плътност и са по-леки от тях. Особена ценностна камъка му придава неземният произход. 

 

 

 

 

ТИГРОВО ОКО
Tiger Eye

 

 

 

Тигровото око е полупрозрачен кварц или халцедон, с красив жълто златисто или златисто кафеникав цвят и копринен оттенък. Цветът си придобива от включените примеси в него окиси на желязото. Той е полускъпоценен камък с твърдост 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6. Находищата му са в ЮАР, Намиби и Западна Австралия. В изграждането му влизат множество влакна на минерала крокидолит и така на повърхността му се образува светлинна лента напомняща на тънка разтегната зеница. Участието на желязо в състава на камъка му предава кафеникаво златист цвят с копринен оттенък, по който се отличава от котешкото око което има оптически ефект.

 

 

 

Топаз



  

 

 

 

 

Топазът е твърд минерал. Названието си е получил от мястото където са го намерили, остров Зебергет в Червено море. 
В Русия го наричат сибирски елмаз. Открити са неолитни находки от топаз, за това го считаме за един от най-древните камъни. 
Има голяма цветова гама, един от безцветните топази дълго време са го считали за най-големият и са го наричали ”Браганза” (1680 карата) инкрустиран в португалската корона. 
    Топазът притежава вътрешна игра на светлината, която напомня на утринната роса. 
В Русия се намира старинен испански орден „Златното руно” в който са инкрустирани пет големи бразилски топаза.  
    Най- разпространени са топазите със златист цвят. По-рядко се срещат с червено-виолетов цвят. 
В днешно време топази се срещат в Бирма, Австралия, Япония, Намибия, САЩ, Северна Ирландия, Шотландия и Англия. 
В древността са го считали за камъка на просветлението. Той е символ и на благоразумието, този който носи камъка придобива богатство, на мъжете дарява мъдрост, великодушие и ум, а на жените – красота и плодовитост. 
Също така помага при безсъние, понижава кръвното налягане и лекува астма. Помага да откриваме лъжата и привлича благоразположението на шефовете. 
    Оранжево–червеният „Империал” е най- редкият топаз. Топазът се  съхранява отделно от другите бижута за да не ги драска. 
Също трябва да се избягват резките температурни смени, може да стане по-блед, ако стои на пряка слънчева светлина. 
Топаза има твърдост 8 по скалата на Мос, със силен блясък и прекрасно се шлифова.
Цвета му варира от бяло до жълто, от червено до кафяво или синьо. Розовият цвят при топаза се явява следствие от високотемпературна обработка, на която се подлагат червено-кафявите камъни.
Най-скъпи са оранжево-червените камъни, по-евтини са сините, които приличат на аквамарини, тяхният цвят се усилва изкуствено, а безцветните топази, както и почти всички други безцветни камъни, освен диамантите, са в най-ниската ценова ниша.

 

 

 

Турмалин

 

 




 

 

Турмалините са боросиликати с изключително сложна структура. На цвят са безцветен, зелен, син, жълт, червен, розов, черен, вариации на зеленото и розовото. 
Добиват се в Африка, Бразилия, Мадагаскар, Мексико, Намибия, Шри Ланка и САЩ. 
Цветовете му се образуват от наличието на чужди елементи и от местата в които се образува. 
Името му произлиза от сенегалски turmali или tormally (многоцветен). 
При нагряване привлича малки предмети като пепел, влакна и късчета хартия. 
Има тригонална кристална структура и твърдост от 7,5 по скалата на Мос. 
Турмалина с черен цвят го наричат Шорл и цветът си получава от наличието на желязо в състава си. 
Обикновено го използват в траурната бижутерия, но е с малка стойност.      Той е познат още отпреди 2000 години и днес се използва в някои електронни устройства. 

 

 

 

 

 

 

Тюркоаз



   

 

 

Тюркоазът е фосфат съдържащ мед, желязо и алуминий. По химически състав е непостоянен, формулата му в проценти е CuO — 9.57, AI2O3 — 36.84, H2O — 19.47, Pb2O — 34.12. Твърдостта му е 5 — 6 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6 — 2,9 грам на куб. см. Цветът му е небесно син, зеленикаво син, до ябълково зелено, също така може да бъде бледо син и зелено-сив. Блясъкът му е стъклен даже восъчен до матов. Името тюркоаз идва от средновековието през ХІІІ в. от френското turquoise или turc което означава турски защото е пренесен от Турция в Европа. Когато има продължително излагане на различни въздействия като слънчевата светлина, химикали, топлина, даже и сапунена вода и пот, той си променя цвета. Затова продажбата му е съпроводена с допълнителна обработка ( покрива се с предпазен филм ) смола и др. Находищата му са предимно в Иран, САЩ, и Русия ( Сибир ). 

 

 

 

 

Тюркоаз


 

Описание: Тюркоазът е непрозрачен син до зелен минерал с восъчен блясък и обща формула: CuAl6(PO4)4(OH)8·4H2O. Свойствата му варират значително. Често има петънца от пирит и мрежовидни инклузии от лимонит. Срастването му с други вторични медни минерали като хризокола е често явление. Тюркоазът е ценен и много популярен, и се използва от човечеството като декоративен камък от хилядолетия.
Находища: Иран, У з б е к и с т а н , Чили, Китай, СА Щ , Авст-ралия и Мексико. В България е открит в Спахиевското рудно поле и в Момчилградско.
Цвят: небесносин, зелен до зеленокафяв, непрозрачен
Химически състав: воден фосфат на медта и алуминия
Твърдост: от 5 до 6
Облик: скритокристален, във вид на тънки жили, впръслеци и натеци.
Подобни минерали: хризокола, варисцит, халкосидерит и други.
Търговски вид: цветът на естествения тюркоаз е неустойчив, затова с течение на времето изделията от този минерал се обезцветяват. Поради тази причина пазарът е наситен изключително с негови заместители - най-често оцветени в синьо други минерали. Изделията от тях се познават по цената. Стойността на обработения естествен тюркоаз с добро качество се движи между 25 и 30 евро за грам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

У

 

Уваровит

   

    

 

Уваровитът е минерал който се отнася към граната. Той е калциево-хромав силикат. Цветът му е ярко зелен. Блясъкът му е стъклен. Цветът си е получил от примесите на хром в състава си. Твърдостта му е 7,5 по скалата на Мос. Плътността му е 3,77 грама на куб. см. Камъкът се среща като добре оформени кристали или като друзи. Находища има в Русия, Пиринеите и Хималаите. Името си е получил в чест на руският граф С. С. Уваров през 1832г. един от президентите на Руската Академия на Науките. Уваровитът е един от красивите гранати и се среща много рядко и се използва предимно при ръчните украшения. Неговите неголеми размери се използват за брошки, пръстени и гривни. Той блести когато е на слънце, това е най-яркият камък от гранатите.

 

 

 

Ф

 

ФЛУОРИТ

 



Находища: Русия, Англия, Канада, Чехия, Франция и др. Най-известните български флуоритови находища са Славянка, Югово, Михалково.
Цвят: зелен, виолетов, розов, жълт, бял, син, до почти черен с различни оттенъци
Химически състав: калциев двуфлуорит 
Твърдост: 4
Облик: най-често - зърнести агрегати, по-рядко като октаедрични или кубични кристали или друзи от тях 
Подобни минерали: апатит, калцит, арагонит и др. 
Търговски вид: като изделия с декоративна стойност-чаши, вази, пепелници, свещници, кутии и др.; полиран - като топчета за масажи и вграждане във висулки, брошки и обеци 

 

 

 

 

Х

 

 

Халцедон



   

 

Халцедонтът е минерал, с микрокристали на кварца, което значи, че кварцовите кристали са твърде малки за да се видят с просто око. 
Халцедонът има тригонална кристална структура с твърдост 7 по Мос, стъкловидно лустро. 
Името на камъка идва от древногръцкият град Халкида в Малаизия, днешен Кадикои-Турция. 
Съществуват много разновидности на халцедона, които се различават по цвета и строежа - розовият, оранжево-червен например се нарича карнеол. 
Цвета  го придобива от наличието на железен оксид в състава си.
Цветът може да е по-плътен или на бледи ивици. 
Най-хубавите камъни се срещат в Индия, други находища има в Бразилия и Уругвай. 
По римско време са го използвали за печати-пръстени, защото има способност да не залепва за горещия восък. 
Камъкът предпазвал от зло и пречиствал кръвта, предпазвал от болки в кръста и подсилвал страстта. 
Други разновидности на халцедона са - Халцедон–кървав камък, познат още като камъка на мъченика. 
Той е непрозрачен и зелен с червени и по-рядко с жълти петна. 
Червените петна са причинени от железните оксиди и приличат на кървави петна, откъдето е и името му. 

 

 

 

 

 

Хаулит






 

Находища: Калифорния, САЩ ; в България не е открит.
Цвят: бял или сивобял с черни прожилки
Химически състав: силикат със съдържание на бор
Твърдост: 6
Облик: масивни агрегати
Подобии минерали: Магнезитът и кахолонгьт са млечнобели, но без прожилки.
Търговски вид: във вид на полирани топчета за масаж и вграждане в украшения, оцветен в синьо се предлага като тюркоаз

 

 

 

 

ХЕЛИОДОР / БЕРИЛ /

 

 

 

Хелиодор (на гръцки: Ηλιόδωρο, "дар от слънцето") е скъпоценен камък, прозрачна разновидност на берила. Има златист, до зеленикъв и дори оранжев оттенък. В състава си има незначителни примеси от уран. Изполва се в ювелирното изкуство.

 

Групата на БЕРИЛА включва няколко разновидности, респективно скъпоценни камъни, отличаващи се основно по своя цвят, а именно:

ИЗУМРУД (СМАРАГД) - наситен зелен/тъмно-зелен;

АКВАМАРИН - наситен син/синьо-зелен;

СКЪПОЦЕНЕН БЕРИЛ - всички останали цветове.

  • ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕРИЛА

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Al2Be3Si6O18

алуминиево-берилиев силикат

ТВЪРДОСТ ПО МООС

7.5 - 8

 

ЦВЯТ

златисто-жълт (Златист берил), жълто-зелен (Хелиодор), жълт, розов (Морганит), безцветен (Гошенит)

равномерно разпределен

ПЛЕОХРОИЗЪМ

двуцветност, от слабо- до ясно-изразена при отделните цветове

 

ПРОЗРАЧНОСТ

от прозрачен до плътен (непрозрачен)

 

ОПТИЧНИ ЕФЕКТИ

рядко, котешко око или астеризъм

 

ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО

2.66 – 2.87 g/cm3

 

КРИСТАЛНА СТРУКТУРА

хексагонална

шестостенни призми

ЦЕПИТЕЛНОСТ

неясна, отсъства

берилът е крехък, чувствителен на натиск

ЛОМ

неравен, мидест

 

 

 

 

 

ХЕМАТИТ

 

Находища: Русия - Курска магнитна аномалия, Украйна - Кривой рог, Бразилия - Минас Жерайс и др.; България -Кремиковци
Други наименования: кървавик; носи името си от гръц кото haema - кръв.
Цвят: стоманеносив до червен
Химически състав: двужелезен триокис
Твърдо ст: 5,5 - 6,5
Облик: във вид на плочести кристали и плътни зърнести и натечни агрегати; типични за него са образуванията му с названия "желязна роза" и "стъклена глава".
Подобни минерали: оникс, въпреки че полираният хематит трудно може да се сбърка с друг минерал поради характерния си метален блясък.
Търговски вид: като полирани по-дребни и по-едри топчета и висулки; във вид на пирамидки, пръстени, гердани и други дребни декоративни предмети. Един от най-имитираните минерали. Продава се и пресован хематит, който се отличава по ниската цена, на която се предлага.

 

 

 

Хризолит



     

 

 Хризолитът е прозрачната разновидност на минерала оливин връзката между желязо и магнезий. Името хризолит от гръцки chrysos —златен камък идва още от древни времена. То се среща в старинните текстове от ІІІв. преди н. е. понякога камъка го наричат вечерен изумруд, защото при изкуствена светлина жълтият оттенък изчезва и ти се струва, че камъкът е чисто зелен. Цветът му е зелен с различни оттенъци на златисто, жълто, шам фъстъчен, тревист, маслинено зелен и сиво кафяв тъмен с червеникав оттенък. Примесите от никел, хром и желязо му придават този цвят. Цветът рядко е интензивен с бледи тонове. Забелязват се почти невидими цепнатини отвътре които не достигат повърхността. Често се е срещал с пирита и диамантените породи. Твърдостта му е 6,57 по скалата на Мос. Плътността му е 3,3 грама на куб. см. Находищата му са свързани с магмените базалтови породи в САЩ и Бирма. Много смятат, че хризолита има две разновидности — оливин и перидот. От друга страна олинов наричат по-тъмните светлите камъни хризолит, ги смятат бижутерските разновидности оливин, перидот и съответно разновидност хризолит.

 

 

 

 

ХРИЗОБЕРИЛ

 

 

 

Хризоберилът е минерал, скъпоценен камък, берилиево-алуминиев оксид с химически състав BeAl2O4.Известен е още с наименованието "котешко око".Образува плътни единични кристали, както и срастъци от по 2—3 кристала. Цветът му е от златистожълт през гълъбовозелен до сивокафеникав. Макар и доста рядко се срещат и прозрачни хризоберили. Най-големите находища на този минерал са в Бразилия, Русия, Шри Ланка,Мианмар др. В България има сведения за намирането му в Рила и Източните Родопи. Негови разновидности са александритът и други.

 

 

 

ХРИЗОПРАЗ





 

Находища: Полша, Австралия, Бразилия, Южна Африка; в България - Източни Родопи
Цвят: от ябълковозелен до тъмнозелен
Химически състав: силициев двуокис със съдържание на никел
Твърдост : 6,5 до 7
Облик: зелен скритокристален кварц (халцедон); запълва празнини във вулкански скали
Подобни минерали: зелен яспис, авантюрин, празем и други.
Търговски вид: като полирани по-големи и по-малки късове за талисмани и вграждане в украшения

Ц

ЦИРКОН / ХИАЦИНТ /




 

Цирконият е минерал от подгрупата на островните силикати, силикат циркон - ZrSiO4.,  с твърдост 7-8 по скалата на Мос. 
Известен е с многообразието на цветовете си - безцветен, жълт, червен, зелен, син, кафяв и черен. 
Хиацинта е разновидност на циркона с жълточервен или червено кафяв цвят. 
А безцветният циркон по блясък прилича на диаманта и затова го използват като заместител. 
Името му е от персийски, zargun - златист камък. 
Химически е много устойчив и затова често го използват за изучаване на геологическото минало на нашата планета.  
От него извличат различни редки елементи както и уран. 
Циркон използват и при производство но огнеупорни материали. 
    Може да си повреди цвета от лошо време или огън. 
Носели са го като защитно средство от зли духове и против меланхолия. 
Смятали го за камъка на слънцето свързват го със зодия Стрелец и Риби. 

    Добиват се на остров Цейлон, в древността са го смятали, че за груб елмаз, но се различава по по-малкият блясък и твърдост от елмаза. 
Цвета му се дължи на примеси от итрий, ниобий, ванадий и елементи от групата на лантаноидите. 
    Разпространен е в много страни, включително и в Русия. 
Златистожълтия и синия се среща в Тайланд. 
В Цейлон се извлича от дъната на реките, когато се вземе от водата той е невзрачен, но после придобива брилянтен блясък. 
Във Вашингтон можем да видим най-красивите цирконии (кестеняв камък 118,1 карата), а в Американският музей по естествена история (зелено-синият 220 карата). 

Цирконът е минерал с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO4, полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. Хиацинт се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на диаманта и се използва като негов заместител.

 

 

Цитрин

 



      Цитринът е скъпоценен камък и е разновидност на кварца. Името му произлиза от лат. Citreus — лимонов. Цветът му е жълт и всички оттенъци на жълтото. Често го бъркат с топаза, а в природата се среща много рядко. Цветът му е получен от примесите на алуминий, литий, желязо и е устойчив до 200 градуса. През средновековието са го получавали и по изкуствен път от аметистови кристали. Блясъкът му е стъклен. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,6 грама на куб. см. Находищата му са в Русия, Казахстан, Испания, Франция, Бразилия, САЩ и Мадагаскар. За разлика от другите скъпоценни камъни този не е толкоз скъп и украшения с него са достъпни за всички желаещи. По цвят и прозрачност напомня топаза и от тук произлизат търговски наименования на цитрина, като например бразилски топаз, мадейра топаз и други. 



Ч

 

 

Чароит



    

 

 

Чароитът е открит през 1947 г. в Русия и от 1978 г. започва да използва името си като декоративен камък. Кръстен е на реката Charo до която е открит. цветът му е лавандулов, люляк, тъмно виолетово с бели , сиви и черни жилки. Блясъкът му е стъклен с копринено преливане на цветовете. Твърдостта му е 5 — 5,5 по скалата на Мос. Структурата на чароитовата скала е своеобразна ивици от чароит обтичат овални включения от фелдшпат и млечен кварц. Образува дребно иглести, криптокристалинни маси и звездовидни агрегати. Примесите от егирин му осигуряват виолетовият цвят и придават на камъка изключителна красота. Находището му е единствено в Източен Сибир при р. Чара. Има видове от този камък които притежават лилав ефект на котешките очи, а също и видове наречени пейзажни с разновидности с петна от гъсто виолетови и бледозелени цветове с лъчисти черни и златисти звездички. Има поставен лимит за извличането на този камък в размер 100 тона в година с цел защита от изчерпване на запасите му. Затова цената на камъка от година на година расте. За бижутерите този камък е за предпочитане в предвид неговите качества за обработка. От него се правят бижута като пръстени, обици, огърлици и копчета. съществуват над 100 разновидности на камъка, различни по рисунки и цвят. Използват го и за изработка на декоративни предмети като вази, часовници, статуетки и кутии. 

 

 

 

 

 

Черен Янтар



   

  Черният янтар е битумна разновидност на сондажните въглища. Възникнал е в тъканите на дърветата-растящи през юрския период (100 мил. год. пр. н. е.). Името му идва от река Янтар (Мала Азия), където за пръви път е намерен; от лат. gagates. Цветът му е от тъмнокафяв до смолисточерен. Блясъкът му - от матово до смолисто, след полировка получава огледален блясък с пропуквания. Твърдостта му е 2,5 — 4 по скалата на Мос. Плътността му е 1,10 — 1,40 гр. на куб. см. Находищата му са във Великобритания, Русия, Германия, Испания, Франция, Индия, Португалия, Турция и Полша. Той се използва, също както корала за украшения и декорации.

 

 

 

Ш

 

Шпинел



   

 

В природата минералите със шпинелова структура се добиват от базични скали, а някои се срещат и в морските и речните пясъци. 
Минерала кандилит е шпинел с обратна структура. Обикновеният шпинел е скъпоценен камък. 
Имат приложение и в техниката, като „магнити” за основа, за производство на процесори и други. 
Също така се използва и за лечение на много заболявания. 
    Най-ценни се считат камъни с рубиново–червени и наситено розов цвят. 
Най–често се срещат под формата на островърх кристал с което вероятно е свързано и името му от лат. Шпинел – малко острие. 
Формата на кристала го различава от приликата му с рубина. Цветът на шпинела във всички посоки е еднакъв, а на рубина е променлив. 
Шпинела има  голяма твърдост – около 8 по скалата на Мос, повече отколкото при кварца, гранита, но по малка от рубина. 

 

 

Я

Яспис



    

 

 

Ясписът е плътна скала от микроскопични кварцови зърна с примеси на железни и манганови окиси. Самото образуване на ясписите е свързано с вулканогенно -седиментните процеси, както и с метаморфизма на песъчливо-глинестите утайки, кварцити и други. Той се отличава с разнообразие на цветови оттенъци. Някои са пейзажни, ивичести и петнисти. Най-често срещани цветове са червеният и зеленият цвят. Химическата му формула е SiO2. Названието му идва от лат. iaspis, от гръцки и персийски иашон или яшп което означава петнист или пламенен. Има и други цветове на този камък като сив, жълт и понякога зелен. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,58 — 2,91 грам на кубичен см. Находища има в Русия, Мексико, Индия, Германия, Чехия, Китай, Египет, САЩ, Франция и Полша. В бижутерията се използва ограничено и по-често в галантерията и декоративните сувенири. 

Златото - статии и технологии